Споделени мисли

22.03.2012
Живот сред природата?

Някои го правят за да избягат от мръсотиите на цивилизацията. Други се тревожат и искат децата им да отраснат на чисто място. Трети се задоволяват с няколко дни живот там и после се връщат отново в мръсотията. Четвърти  са си измислили някаква основателна причина за пред себе си и си стоят в града.

Не мен ми се иска да има повече хора да мислят като мен, за да създадем общност  и да сложим началото на новия начин на живот. За да направим необходимата бройка и по принципа на „стоте маймуни” да направим прелом в цялата планета да тръгне по този път. Няма да вадя доказателства защо това е вече крайно необходимо, всеки човек с малко интелект го вижда и сам.

Аз съм сигурен, че хората на новото хилядолетие нима да живеят в съвременните градове и села. По рано или по късно това ще стане масово явление. Нима трябва да чакаме още? Нима това не е наболял въпрос вече?

Има още ред причини, които правят „до остра болка” необходимостта от незабавна, кардинална промяна на живота на планетата.
 Но за сега ще спра до тук.  


23.03.2012
За самата „комуна” все още нямам пълен и окончателен план. Мисля си, че той трябва да се оформи с помощта на хората, които ще пожелаят да дойдат. А и зависи от тяхната бройка. Имам доста мисли по този въпрос, и мисля, че след стиковането им с хората бързо ще се оформи проект. А и не бих искал да се налагам изцяло с моето мнение т.е. не се изживявам като някакъв гуро.



 
23.03.
Нещичко за страховете, които ни владеят.

Всички адепти (посветени хора), дори и Христос са преминавали ред посвещения с цел преборване на това чувство. В древния свят е имало храмове и места, които са построени точно с това предназначение. Това показва , че това е едно от важните неща за да вървиш в правилната посока „по пътя”.

Всеки по различен начин решава  как да се справи с този проблем. Един радикално и бързо, друг по-агале агале , а трети чакат то само да си отиде.

На мен най ми допада между първата и втората категория.

С идването да се живее постоянно сред природата се справяш с няколко страхове, първия и най-важния страх, че няма да оцелееш там без сериозни средства и други по-малки, като страх от студа, външна тоалетна, къране при по примитивни условия и ред други.

Аз лично този с оцеляването  успях да го преборя чак на 4-та година и тогава започнаха да се случват чудесата. Помисля си нещо и то след не повече от месец се случва. Е разбира се има  някои особености, но сега няма да ги разисквам. Най-важното е, че след като го преодолееш започваш да чувстваш една особена сигурност и почти на 100% обикновените неща които си пожелаваш, тези свързани с оцеляването се изпълняват. Всичко това нямате представа колко е прекрасно. 

23.03.

Мисля си, за да си отиде този свят ние трябва да създадем един нов на неговото място. Но това няма да стане за миг и то като с вълшебна пръчица. Явно хората ще трябва да  настроят своето съзнание за новото, да започнат да мислят по ново  му и тогава бъдещето ще започне да се случва.

Но дори и тогава ще има проблеми, които постепенно ще се изчистват, защото стария начин на живот е оставил своите отпечатъци и те лесно не се заличават.

Ето защо си мисля, че да започнем още от сега, е дори вече късно. Затова не се колебайте много. Решавайте бързо и елате.