Споделени мисли

22.03.2012
Живот сред природата?

Някои го правят за да избягат от мръсотиите на цивилизацията. Други се тревожат и искат децата им да отраснат на чисто място. Трети се задоволяват с няколко дни живот там и после се връщат отново в мръсотията. Четвърти  са си измислили някаква основателна причина за пред себе си и си стоят в града.

Не мен ми се иска да има повече хора да мислят като мен, за да създадем общност  и да сложим началото на новия начин на живот. За да направим необходимата бройка и по принципа на „стоте маймуни” да направим прелом в цялата планета да тръгне по този път. Няма да вадя доказателства защо това е вече крайно необходимо, всеки човек с малко интелект го вижда и сам.

Аз съм сигурен, че хората на новото хилядолетие нима да живеят в съвременните градове и села. По рано или по късно това ще стане масово явление. Нима трябва да чакаме още? Нима това не е наболял въпрос вече?

Има още ред причини, които правят „до остра болка” необходимостта от незабавна, кардинална промяна на живота на планетата.
 Но за сега ще спра до тук.  


23.03.2012
За самата „комуна” все още нямам пълен и окончателен план. Мисля си, че той трябва да се оформи с помощта на хората, които ще пожелаят да дойдат. А и зависи от тяхната бройка. Имам доста мисли по този въпрос, и мисля, че след стиковането им с хората бързо ще се оформи проект. А и не бих искал да се налагам изцяло с моето мнение т.е. не се изживявам като някакъв гуро.



 
23.03.
Нещичко за страховете, които ни владеят.

Всички адепти (посветени хора), дори и Христос са преминавали ред посвещения с цел преборване на това чувство. В древния свят е имало храмове и места, които са построени точно с това предназначение. Това показва , че това е едно от важните неща за да вървиш в правилната посока „по пътя”.

Всеки по различен начин решава  как да се справи с този проблем. Един радикално и бързо, друг по-агале агале , а трети чакат то само да си отиде.

На мен най ми допада между първата и втората категория.

С идването да се живее постоянно сред природата се справяш с няколко страхове, първия и най-важния страх, че няма да оцелееш там без сериозни средства и други по-малки, като страх от студа, външна тоалетна, къране при по примитивни условия и ред други.

Аз лично този с оцеляването  успях да го преборя чак на 4-та година и тогава започнаха да се случват чудесата. Помисля си нещо и то след не повече от месец се случва. Е разбира се има  някои особености, но сега няма да ги разисквам. Най-важното е, че след като го преодолееш започваш да чувстваш една особена сигурност и почти на 100% обикновените неща които си пожелаваш, тези свързани с оцеляването се изпълняват. Всичко това нямате представа колко е прекрасно. 

23.03.

Мисля си, за да си отиде този свят ние трябва да създадем един нов на неговото място. Но това няма да стане за миг и то като с вълшебна пръчица. Явно хората ще трябва да  настроят своето съзнание за новото, да започнат да мислят по ново  му и тогава бъдещето ще започне да се случва.

Но дори и тогава ще има проблеми, които постепенно ще се изчистват, защото стария начин на живот е оставил своите отпечатъци и те лесно не се заличават.

Ето защо си мисля, че да започнем още от сега, е дори вече късно. Затова не се колебайте много. Решавайте бързо и елате.

Нещо за мен.

Аз се определям като един „малък” човек. Използвам този израз защото най-точно ме охарактеризира, но не бих искал да прозвучи, като че се самоунижавам. Бих искал да отбележа, че никога не съм се изживявал като някакъв голям интелект, нито претендирам за някаква особена връзка с отвъдното от която да получавам просветление и наставления. Най-малкото пък бих искал някои да ме възприемат като учител.
Аз съм просто един човек „стъпил на пътя” правещ първите си крачки получил определени, макар и не големи опитности.
От начало бях склонен да си мълча и да си вървя по пътя, но в последствие ми допадна съветите на ред просветлени хора, че е хубаво да споделиш с останалите хора това което научаваш и изпитваш като опитност вървейки по пътя, защото сам можеш да се окажеш път за други които искат да тръгнат, а това вече е едно добро дело. А на мен ми се иска да правя добри неща.
А когато прочетох Диктовките на БОГА до руския учен, от световна класа, Л.И.Маслов реших да изпълня препоръките дадени там да разпространявам тези диктовки, огромните знания изложени там и да  помагам за духовното и физическо обединение на бъдещите хора. 


Мисля, че е резонно да разкажа нещо за себе си. Първо защото, метаморфозите които съм преживял в живота си са, най-малкото любопитни, а може би и поучителни. А има и още две причини за да го направя: първата е, убедеността ми, че за да изградиш едни добри бъдещи приятелства е хубаво да се откриеш изцяло, така дружбата става по-здрава. И втората е, че някои хора, които се имат за напреднали в духовните работи се опитват да отричат определени пътища за достигане „до в къщи” и майче моя случай е такъв.

Аз сам на 59 години. Родих се в едно семейство на потомствени комунисти атеисти. Тук само ще отбележа, че въпреки тези може би недостатъци на моите близки те бяха прекрасни хора. Те посяха в мен безценните семена на добродетелите, любов, уважение, честност, скромност, и още много други, за което им благодаря и им правя дълбок поклон. Дано БОГ да ги прости.

Отначало бях изграден атеист. Може да се употреби израза „до мозъка на костите си” (Аз бях човека, който се опита да забрани на жена си да кръсти детето ни в църква). Но дълбоко в мен мъждукаше една неудовлетвореност и много силен порив да търся нещото което ми липсваше. Активно се хвърлях в най-различни посоки, и винаги оставах „жаден” нищо не успя да запълни тази празнина в мен.

Бях и хулиган и двойкаджия. После станах един от добрите ученици. Завърших и висше образование.
Активно се включвах в обществения и политически живот около мен. Бях и комунист, и активно участвувах в събитията около „зараждащата се демокрация”.
Напротив, горчивината и разочарованието нарастваха в „геометрична прогресия”.
Сега от дистанцията на времето разбирам, колко полезно и важно е всичко това което съм преживял за по-късното ми израстване. Благодаря, че ми се случи.

Когато вече мислех живота за без мислен, започнаха да ми се случват събития, които ми показаха, че всичко това което съм преживял е нищо. Започнах да забелязвам някои неща, които преди това отминавах с отегчение. Започнах да обръщам внимание на здравословния начин на живот. Това ме доведе пък до това, да обърна внимание и на природата около мен по съвсем различен начин.
Разтърсващото събитие което ме „обърна с лице” към БОГА, беше една трагична семейна драма с кандидат бъдещия ми зет. Няма да я разказвам, за да не утежнявам разказа си.
Кръстих се и започнах да влизам в църква. Започнах да чета църковна литература.

Нещо обаче не ми се връзваха нещата. Тогава се насочих към мистика и езотерична литература.
Всичко ми беше много интересно, но в главата ми беше хаос.
Първата книга, която по подреди този хаос бе „Звънтящите кедри на Русия” на Владимир Мегре.
Но още нещо ми липсваше. Като чели всичко знаех, но ми липсваха връзките между отделните неща.

В 2010 година попаднах на диктовките на В. И. Маслов. Прочетох ги с огромни амплитуди на чувствата, които ме вълнуваха. От пълно отричане до благоговеене. Но когато свърших с четенето и преспах няколко нощи се случи чудото. Всички неща които знаех и които научих от „Диктовките” се подредиха в една кристално ясна и проста система. Всичко си отиде на мястото все едно в ръцете си бях държал сложен пъзел които се беше подредил.
Като чели изпитах огромно удовлетворение, че съм стъпил на пътя. Разбрах, че пред мен е необятното, но това не ме уплаши напротив ме зареди с огромна енергия за да продължа.
Книгите на които попадах от тук на там, само потвърждаваха правилността ми на избора.

Бях силно учуден, когато сборна книга от мъдростите на УЧИТЕЛЯ, направо ме възхити от това което той е дал на българите. Преди това също съм попадал на негови лекции, но дори ме отблъснаха от учението му.
Така се досетих, че не е толкова важно на каква книга попадаш, а е важна вътрешната ти нагласа и степента на израстване за да обърнеш внимание на нещо и то да те впечатли. Разбрах, че когато слушаш вътрешния си учител той те води по верния път които е уникален и е единствен само за самия теб, че няма отъпкани пътища. И най-важното не може да се отрича нито един начин.

Това последното го казвам защото попадах на хора които се изживяваха, като напреднали в духовните работи, но се опитват да отричат един или друг начин. На практика и отделните конфесии се опитват да правят същото, което и ме отблъсна от тях в началото.
Моя път на практика се получи, че даде първо храна на ума ми (този враг номер едно на съвременния човек) така той онемя. Това ми даде възможност в получилата се тишина да асимилирам ред неща и по-добре да „чувам” душата си. Сега вече и опитите ми да медитирам са значително по-успешни, благодарение на тази прекрасна тишина, която стана по-продължителна.

Под давление на книгите „Звънтящите кедри на Русия” от 5 години се преселих да живея в района на Странджа-Сакар, където си купих земя и изграждам своето родово имение.

Едно от най-важните ми постижения в последните години, по моя оценка е, че успях на 90% да „натикам в ъгъла” егото и ума си. Разбрах, че под тяхната власт над мен, е невъзможно да вървя напред.

Друго значително постижение е почти изцяло успях да се освободя от зависимосТИТЕ на съвременния свят, с които ни държат тъмните. За постигане на последното значително ми помогна опита ми при строежа на свое родово имение. Така преодолявам основната зависимост, че без пари и без „удобствата на цивилизацията” не може да се живее щастливо.